Е лементарен дизайн, тесен интериор и синкави изгорели газове - марката "Трабант" (Sachsenring Trabant), символ на автомобилостроенето на бившата Германска демократична република (ГДР) и осмиван като една от най-лошите коли, проектирани някога, продължава да има своите верни поддръжници и да се движи по пътищата на страната, разказва агенция БТА.
В момент, когато Германия отбеляза в петък 35-ата годишнина от своето обединение, и по този начин края на съществуването на ГДР, броят на автомобилите от марката "Трабант" по пътищата на страната се увеличава.
Към момента около 40 800 автомобила са регистрирани в страната, като през 2010 г. са били около 33 000, показват данни на Федералната служба за автомобилен транспорт (KBA).
"Трабант" е придобил култов статус, особено благодарение на връзката си с падането на Берлинската стена и обединението", казва Глен Кушан, собственик на сервиз в Берлин. Същият притежава 23 автомобила „Трабант“, единият от които с пробег над 500 000 км.
Първият автомобил от тази марка слиза от производствената линия през 1957 г., три години след като комунистическият режим в Източна Германия решава да произвежда масов автомобил и да се превърне, подобно на Федерална република Германия (ФРГ), в автомобилна нация.
Каросерията му е изработена от композитен материал (материал, направен от два или повече съставни материали) на основата на пластмаса и влакна от памук или хартия — решение, което е компенсирало недостига на стомана. Задните прозорци не се отварят, а шумният ѝ двутактов двигател изхвърля във въздуха смес от масло и бензин, което допринася автомобилът с умиление да бъде наричан "косачката (за трева) с покрив".
iStock
С максимална скорост от 112 км/ч, гордостта на източногерманското автомобилостроене будеше усмивки във Федерална република Германия, къдетоBMW, Mercedes, Porsche, както и други марки, владееха пътищата и носеха слава на страната в чужбина.
Въпреки това не всеки можеше да се сдобие с „Трабант" по всяко време. Гражданите на ГДР трябваше да се записват в списък на чакащите и понякога да чакат до 15 години, за да получат своя автомобил, произвеждан в Цвикау, в един от трите налични цвята - слонова кост, небесносин или ментовозелен.
Когато Берлинската стена пада през 1989 г., хиляди източногерманци подкарват своите автомобили към границата, образувайки дълги опашки с димящи двигатели.
След обединението много хора изоставят своите коли, понякога буквално край пътя, за да си закупят западни автомобили. Заводите, където се произвеждаха емблематичните автомобили, оцеляха едва около година след обединението.
Последният произведен модел "Трабант" е в розов цвят "бонбон" и слиза от поточната линия през 1991 година.